ПРИНЦИПИ НА НОРМАЛИЗАЦИЯТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ

1. WOLF WOLFENSBERG

1.1. Той се застъпвал преди всичко , именно за признаването на същите възможности на хората с увреждания, каквито и на останалата част от обществото

1.2. Написва книга, чиято цел е да положи основите на разбиранията за хората с увреждания, а също така и да подготви реформи в интернатите. Публикувана през 1969 г. и става опора на реформаторското движение в Америка.

1.3. Принципът следва да се прилага не само на хора с интелектуални и други видове ограничения, но и на всички социално неравностойни групи хора.

1.4. Нормализацията е насочена към осигуряване на положителен образ в полезни компетенции, а следователно оттам на тяхната интеграция и приемане от останалата част от обществото.

1.5. Нормализацията включва в себе си, както използваните средства и методи на работа за грижи и подпомагане на съответните групи хора, така и техният външен вид и поведение.

1.6. Акцентира върху две предположения, които биха помогнали за подобряване на социалния статус на хората с увреждане.

1.6.1. 1. Да развият своята дееспособност чрез насърчаване и осигуряване на всички видове жизненоважни компетентности: приложни, комуникативни, социални, емоционални и познавателни.

1.6.2. 2. Да подобрят външният си облик, поведение и по този начин да повлияят на впечатлението, което създават в околните, т.е. не трябва да привличат допълнително внимание към себе си чрез неспретнатата и разрошена прическа, мръсни дрехи, маниерничене, които да се възприемат като отклонение от нормите за поведение

2. BENGT NIRJE

2.1. Прави първото описание на принципа на нормализацията в литературата

2.2. През 1969 г. издава книга "Промяна в стандарта на условията на живот на хората с умствени увреждания"

2.3. Показва в осем точки какво трябва да включва в себе си понятието „нормален живот“ за хората с интелектуални увреждания.

2.3.1. 1.Нормален дневен ритъм. Сън, събуждане, обличане, хранене, работа, свободно време - целият този денонощен ритъм трябва да бъде подобен на дневния ритъм на хората без увреждания и съобразен със съответната възраст на човека.

2.3.2. 2.Седмичен ритъм. Касае се преди всичко разделението на областите на жизнена активност като настаняване, работа и свободно време. Извършваната работа трябва да има значение и да отнема по-голямата част от деня. При нея обезателно условие е не толкова смяната на различни места, а контактът с други хора.

2.3.3. З. Годишен ритъм. Хората с увреждания трябва да взимат участие наравно с останалата част от населението в дейности като екскурзии , посещения, тържества и празници. Животът им трябва да съдържа събития, които да се повтарят ежегодно

2.3.4. 4. Естествен жизнен път. Децата с увреждания трябва да растат сред връстници и по възможност с родителите си. В институциите трябва да се стреми към по-малко текучество сред учителите (постоянна промяна на персонала). Между възпитаваните и възпитателите трябва да се изградят силни отношения на доверие. Децата с увреждания, които са в училищна възраст, не би трябвало да живеят заедно с възрастни хора с увреждания, тъй като това намалява възможностите за обучение и придобиването на личен опит..

2.3.5. 5. Уважаване на потребностите. Организацията на свободното време, графикът на деня или обстановката в стаята трябва да се зачитат с желанията на възпитавания, а не с желанията на персонала.

2.3.6. 6. Естествен контакт между половете. В работната и в живеещите на едно място групи от хора с увреждания трябва да се включват представители и на двата пола, като това се отнася също и за персонала.

2.3.7. 7. Нормален икономически стандарт. В рамките на социалното законодателство хората с увреждания трябва да бъдат обезпечени финансово и социално наравно с останалата част от населението.

2.3.8. 8. Стандартна обстановка. Тя трябва да бъде „нормална“. Вземат се предвид критерии като размер, разположение, оборудване. Институцията не бива да бъде, толкова голяма, че контактът с околните хора да стане невъзможен, тя също не бива да бъде прекадено отдалечена от други социални заведения.

3. NIELS ERIK BANK-MIKKELSEN

3.1. Прави най-ранната формулировка на принципа на нормализация

3.2. По време на немската окупация на Дания, той попаднал в концентрационен лагер, където повечето хора страдали от умствена изостаналост

4. НАПРАВЛЕНИЯ, ПО КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА НОРМАЛИЗАЦИЯТА

4.1. НОРМАЛИЗАЦИЯ НА ЖИВОТА

4.1.1. личност, мотивация

4.1.2. самообслужване

4.1.3. социално взаимодействие

4.1.4. специални умения: четене, броене, писане

4.1.5. осведоменост

4.1.6. творчески способности

4.2. АДАПТИРАНЕ НА СТРЕДАТА КЪМ НУЖДИТЕ НА ЧОВЕК

4.2.1. използване на технически средства за рехабилитация

4.2.2. приспособления като рампи, широки врати, дръжки и т.н.

4.2.3. специална посуда

4.3. КОНЦЕПЦИЯ CBR-НОРМАЛИЗАЦИЯ /community-based rehabilitation/

4.3.1. На хората с умствени увреждания, както и на всички други хора с функционални нарушения, трябва да се предоставят такива форми и условия на всекидневен начин на живот, които са възможно най-близки с общоприетите или напълно еднакви с тях

5. ВИДОВЕ НОРМАЛИЗАЦИЯ

5.1. ФИЗИЧЕСКА НОРМАЛИЗАЦИЯ

5.1.1. пълноценно хранене

5.1.2. циркадни ритми /сън, бодърстване/

5.1.3. достатъчно количество движения

5.1.4. чисто тяло, чисти дрехи, чист въздух

5.2. ФУНКЦИОНАЛНА НОРМАЛИЗАЦИЯ

5.2.1. Нормализация на функционалните показатели са качествените характеристики на показалите за физическа нормализация /как спи, как се храни, как се движи и пр./

5.3. СОЦИАЛНА НОРМАЛИЗАЦИЯ

5.3.1. развитие

5.3.2. възможност за получаване на образование и посещаване на учебни заведения

5.3.3. общуване с другите

5.3.4. усвояване на обществените норми на поведение

5.4. ОБЩЕСТВЕНА НОРМАЛИЗАЦИЯ

5.4.1. наличие на активна жизнена позиция

5.4.2. активно и осъзнато участие в обществения живот

6. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ПРИНЦИПА

6.1. Възниква още в края на 50-те години в скандинавските страни.

6.2. Повлиява за подобряването на качеството на живота на хората с увреждания.

6.3. В основата е на много от съвременните течения, реформи и концепции на педагогическа дейност.

6.4. Животът на човека с увреждания трябва да бъде организиран "толкова нормално, колкото това е възможно".

6.5. За пръв път този принцип е фиксиран в датския "Закон за настойничество на хора с умствени увреждания" /1959/, който гласил, че "помощта на лица с умствени увреждания трябва да им осигури, колкото се може по-нормален живот"

6.6. Такъв човек трябва да се възприема преди всичко като брат, като колега с увреждания, но като пълноценен гражданин със същите права на живот, както човек без увреждания.

6.7. През 50-те и 60-те години, както в Дания, така и в Швеция, принципът на нормализация се прилага активно в държавните и обществените попечителски организации, а също така и в родителските обединения.

6.8. През 1968 г. в Швеция бил приет нов закон, съгласно който обществото трябва да предлага повече услуги за хората с увреждания! Този закон предвижда правото на всички хора с интелектуални увреждания (в това число и с тежки) на обучение, също така право на професионално образование, право да живеят в интегрирани групи и право да участва в така наречените дневни центрове.

6.9. През 1985 г. шведският парламент приема нов закон по силата, на който всички хора с интелектуални затруднения имат право да живеят в нормални условия заедно с хора без увреждания.