ПРИНЦИПИ НА НОРМАЛИЗАЦИЯТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ

Get Started. It's Free
or sign up with your email address
Rocket clouds
ПРИНЦИПИ НА НОРМАЛИЗАЦИЯТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ by Mind Map: ПРИНЦИПИ НА НОРМАЛИЗАЦИЯТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ

1. НАПРАВЛЕНИЯ, ПО КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА НОРМАЛИЗАЦИЯТА

1.1. НОРМАЛИЗАЦИЯ НА ЖИВОТА

1.1.1. личност, мотивация

1.1.2. самообслужване

1.1.3. социално взаимодействие

1.1.4. специални умения: четене, броене, писане

1.1.5. осведоменост

1.1.6. творчески способности

1.2. АДАПТИРАНЕ НА СТРЕДАТА КЪМ НУЖДИТЕ НА ЧОВЕК

1.2.1. използване на технически средства за рехабилитация

1.2.2. приспособления като рампи, широки врати, дръжки и т.н.

1.2.3. специална посуда

1.3. КОНЦЕПЦИЯ CBR-НОРМАЛИЗАЦИЯ /community-based rehabilitation/

1.3.1. На хората с умствени увреждания, както и на всички други хора с функционални нарушения, трябва да се предоставят такива форми и условия на всекидневен начин на живот, които са възможно най-близки с общоприетите или напълно еднакви с тях

2. ВИДОВЕ НОРМАЛИЗАЦИЯ

2.1. ФИЗИЧЕСКА НОРМАЛИЗАЦИЯ

2.1.1. пълноценно хранене

2.1.2. циркадни ритми /сън, бодърстване/

2.1.3. достатъчно количество движения

2.1.4. чисто тяло, чисти дрехи, чист въздух

2.2. ФУНКЦИОНАЛНА НОРМАЛИЗАЦИЯ

2.2.1. Нормализация на функционалните показатели са качествените характеристики на показалите за физическа нормализация /как спи, как се храни, как се движи и пр./

2.3. СОЦИАЛНА НОРМАЛИЗАЦИЯ

2.3.1. развитие

2.3.2. възможност за получаване на образование и посещаване на учебни заведения

2.3.3. общуване с другите

2.3.4. усвояване на обществените норми на поведение

2.4. ОБЩЕСТВЕНА НОРМАЛИЗАЦИЯ

2.4.1. наличие на активна жизнена позиция

2.4.2. активно и осъзнато участие в обществения живот

3. WOLF WOLFENSBERG

3.1. Той се застъпвал преди всичко , именно за признаването на същите възможности на хората с увреждания, каквито и на останалата част от обществото

3.2. Написва книга, чиято цел е да положи основите на разбиранията за хората с увреждания, а също така и да подготви реформи в интернатите. Публикувана през 1969 г. и става опора на реформаторското движение в Америка.

3.3. Принципът следва да се прилага не само на хора с интелектуални и други видове ограничения, но и на всички социално неравностойни групи хора.

3.4. Нормализацията е насочена към осигуряване на положителен образ в полезни компетенции, а следователно оттам на тяхната интеграция и приемане от останалата част от обществото.

3.5. Нормализацията включва в себе си, както използваните средства и методи на работа за грижи и подпомагане на съответните групи хора, така и техният външен вид и поведение.

3.6. Акцентира върху две предположения, които биха помогнали за подобряване на социалния статус на хората с увреждане.

3.6.1. 1. Да развият своята дееспособност чрез насърчаване и осигуряване на всички видове жизненоважни компетентности: приложни, комуникативни, социални, емоционални и познавателни.

3.6.2. 2. Да подобрят външният си облик, поведение и по този начин да повлияят на впечатлението, което създават в околните, т.е. не трябва да привличат допълнително внимание към себе си чрез неспретнатата и разрошена прическа, мръсни дрехи, маниерничене, които да се възприемат като отклонение от нормите за поведение

4. BENGT NIRJE

4.1. Прави първото описание на принципа на нормализацията в литературата

4.2. През 1969 г. издава книга "Промяна в стандарта на условията на живот на хората с умствени увреждания"

4.3. Показва в осем точки какво трябва да включва в себе си понятието „нормален живот“ за хората с интелектуални увреждания.

4.3.1. 1.Нормален дневен ритъм. Сън, събуждане, обличане, хранене, работа, свободно време - целият този денонощен ритъм трябва да бъде подобен на дневния ритъм на хората без увреждания и съобразен със съответната възраст на човека.

4.3.2. 2.Седмичен ритъм. Касае се преди всичко разделението на областите на жизнена активност като настаняване, работа и свободно време. Извършваната работа трябва да има значение и да отнема по-голямата част от деня. При нея обезателно условие е не толкова смяната на различни места, а контактът с други хора.

4.3.3. З. Годишен ритъм. Хората с увреждания трябва да взимат участие наравно с останалата част от населението в дейности като екскурзии , посещения, тържества и празници. Животът им трябва да съдържа събития, които да се повтарят ежегодно

4.3.4. 4. Естествен жизнен път. Децата с увреждания трябва да растат сред връстници и по възможност с родителите си. В институциите трябва да се стреми към по-малко текучество сред учителите (постоянна промяна на персонала). Между възпитаваните и възпитателите трябва да се изградят силни отношения на доверие. Децата с увреждания, които са в училищна възраст, не би трябвало да живеят заедно с възрастни хора с увреждания, тъй като това намалява възможностите за обучение и придобиването на личен опит..

4.3.5. 5. Уважаване на потребностите. Организацията на свободното време, графикът на деня или обстановката в стаята трябва да се зачитат с желанията на възпитавания, а не с желанията на персонала.

4.3.6. 6. Естествен контакт между половете. В работната и в живеещите на едно място групи от хора с увреждания трябва да се включват представители и на двата пола, като това се отнася също и за персонала.

4.3.7. 7. Нормален икономически стандарт. В рамките на социалното законодателство хората с увреждания трябва да бъдат обезпечени финансово и социално наравно с останалата част от населението.

4.3.8. 8. Стандартна обстановка. Тя трябва да бъде „нормална“. Вземат се предвид критерии като размер, разположение, оборудване. Институцията не бива да бъде, толкова голяма, че контактът с околните хора да стане невъзможен, тя също не бива да бъде прекадено отдалечена от други социални заведения.

5. NIELS ERIK BANK-MIKKELSEN

5.1. Прави най-ранната формулировка на принципа на нормализация

5.2. По време на немската окупация на Дания, той попаднал в концентрационен лагер, където повечето хора страдали от умствена изостаналост

6. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ПРИНЦИПА

6.1. Възниква още в края на 50-те години в скандинавските страни.

6.2. Повлиява за подобряването на качеството на живота на хората с увреждания.

6.3. В основата е на много от съвременните течения, реформи и концепции на педагогическа дейност.

6.4. Животът на човека с увреждания трябва да бъде организиран "толкова нормално, колкото това е възможно".

6.5. За пръв път този принцип е фиксиран в датския "Закон за настойничество на хора с умствени увреждания" /1959/, който гласил, че "помощта на лица с умствени увреждания трябва да им осигури, колкото се може по-нормален живот"

6.6. Такъв човек трябва да се възприема преди всичко като брат, като колега с увреждания, но като пълноценен гражданин със същите права на живот, както човек без увреждания.

6.7. През 50-те и 60-те години, както в Дания, така и в Швеция, принципът на нормализация се прилага активно в държавните и обществените попечителски организации, а също така и в родителските обединения.

6.8. През 1968 г. в Швеция бил приет нов закон, съгласно който обществото трябва да предлага повече услуги за хората с увреждания! Този закон предвижда правото на всички хора с интелектуални увреждания (в това число и с тежки) на обучение, също така право на професионално образование, право да живеят в интегрирани групи и право да участва в така наречените дневни центрове.

6.9. През 1985 г. шведският парламент приема нов закон по силата, на който всички хора с интелектуални затруднения имат право да живеят в нормални условия заедно с хора без увреждания.