1. Производителност на труда
1.1. Същност - количеството произведена продукция (извършени услуги) за определено време или време необходимо за производство на определено количество продукция (извършване на услуги). Производителността на труда е качествена характеристика - има качество (високо, ниско). Повишаването на производителността на труда има голямо значение за възвръщаемостта на инвестициите, повишаването на работната заплата, намалението на работното време.
1.2. Методи (начини) за измерване на производителността на труда
1.2.1. Натурален
1.2.1.1. Същност - производителността на труда се представя чрез количеството (брой, kg, m, m^3) на произведената продукция за час, ден, седмица, месец, година.
1.2.1.2. Предимстово - дава ясна и нагледна представа на труда.
1.2.1.3. Недостатък - не можем да сравняваме производителността на труда при разнородни дейности.
1.2.1.4. Този метод има модификация - условно - натурален за продукти от сходен характер единият се приема за еталон, а другите се изразяват с процент от него. Продуктите трябва да са еднородни.
1.2.2. Трудов метод - приложението на този метод изисква точно нормиране на труда при единица продукция. Ако нормирането е грешно, нямаме правилна представа за производителността на труда.
1.2.3. Стойностен метод - зависи твърде много от промените на цените. За този метод трябва да използваме съпоставими цени.
1.3. Фактори, влияещи върху производителността на труда
1.3.1. Фактори с технически характер
1.3.2. Фактори, свързани с технологиите, които се прилагат в производителността на труда
1.3.3. Фактори с организационен характер (как е организиран производствения процес)
1.3.4. Икономически фактори, свързани с материално стимулиране на работника за по - висока производителност на труда
1.3.5. Фактори със социален характер
2. Работна заплата
2.1. Същност - работната заплата е цената на стоката работна сила.
2.2. Функции
2.2.1. Социално - икономически - работната заплата е основен източник на доходи за възпроизводството на работната сила. Работната заплата трябва да съответства на екзистенц минимума.
2.2.2. Стимулираща функция - работникът да произведе повече по количество, да получи по-голяма заплата, да закупи повече стока или стока с по-добро качество.
2.2.3. Разпределителна функция - фондът работна заплата се разпределя между участниците (в цеха, бригадата и други). Трябва да съответства на количеството и качеството на положения труд.
2.3. Принцип по образуване на работната заплата
2.3.1. Принцип на договаряне на работна заплата
2.3.1.1. Национално равнище на договаряне (колективно)
2.3.1.2. Браншово договаряне (колективно)
2.3.1.3. Предприятие
2.3.1.4. Индивидуално договаряне
2.3.2. Принцип за равнопоставеност при договарянето
2.3.3. Принцип за осигуряване на единство на интересите
2.3.4. Принцип за диференциране на работна заплата спрямо условията на труда
2.3.4.1. Микроклимат (например работа на открито, работа през зимата и други)
2.3.4.2. Токсични вещества - допълнително възнаграждение
2.3.4.3. Наличие на прах
2.3.4.4. Шум
2.3.4.5. Осветление
2.3.4.6. Вибрации
2.3.4.7. Физическо натоварване
2.3.4.8. Оценка на електромагнитните полета
2.3.4.9. Йонизиращи лъчения
2.3.4.10. Производствен риск
2.3.5. Принцип за диференциране на работна заплата по образователно и квалификационно равнище и други подобни
2.3.6. Принцип за динамичност и нарастване на работната заплата в съответствие с нарастването цена на стоката работна сила, но с по-ниски темпове, спрямо темповете на нарастването производителността на труда
2.4. Форми и системи на заплащане на труда
2.4.1. Q - количество качествени детайли, изделия
2.4.1.1. Сделна форма на заплащане
2.4.1.2. Работната заплата е функция на Q
2.4.1.3. Прилага се, когато резултата от труда зависи от качествата на работника
2.4.1.4. Системите изразяват развитието на дадена форма с други фактори като: икономия, сръчност и други.
2.4.1.5. Сделно - прогресивна система
2.4.2. Заплащане на труда по време
2.4.2.1. Резултатът от труда не зависи от работника
2.4.2.2. Работната заплата е функция на времето Т
2.4.3. Форма на акордно заплащане
2.4.3.1. Работната заплата се определя за определен обем работа, която трябва да се свърши за определено (ограничено) време.
2.4.3.2. Независимо от формата на заплащане на труда, работната заплата включва:
2.4.3.2.1. Плюс - основно трудово възнаграждение
2.4.3.2.2. Плюс - допълнителни трудови възнаграждения (по Кодекса на труда)
2.4.3.2.3. Плюс - доплащания към работната заплата (вид стимулиране, коледни добавки и други)
2.4.3.2.4. Плюс - доплащания във връзка с условията на труд и социалния характер
2.4.3.2.5. Плюс - възнаграждение за платения отпуск (когато дадено лице не използва платения си отпуск)
2.4.3.2.6. Минус - одръжки (данък общ доход, осигуровки, липси и начети и други)
2.4.3.3. Без одръжки - брутна работна заплата
2.4.3.4. С одръжки - номинална (реална) работна заплата
3. Работна сила
3.1. Същност
3.1.1. Работната сила е съвкупност от физически, духовни, морално-волеви и други качества на персонала, които в трудовия процес осигуряват производство на продукция, извършване на услуга и други.
3.2. Характеристики
3.2.1. Индивидуалност
3.2.1.1. Хората имат различни физически, духовни, морално-волеви качества, опит и други. Индивидуални (различни) са и предприятията.
3.2.2. Динамичен характер
3.2.2.1. Могат да се подобрят или влошат определени качества.
3.2.3. Специфична подготовка в определена област
4. Разделение на труда
4.1. Същност
4.1.1. Обособяване на отделни области на труд, изискващи специфични знания, опит, умения и други подобни.
4.2. Форми на разделение на труда
4.2.1. Общо разделение на труда
4.2.1.1. Материално производство - промишленост (индустрия), строителство, селско стопанство, горско стопанство, транспорт.
4.2.1.2. Нематериално производство - здравеопазване, култура, военно дело, полицейско дело и други.
4.2.2. Частно разделение на труда - металургия (черна и цветна), машиностроителна и металообработваща, електроника и електротехническа промишленост, химическа, целулозно - хартиена, текстилна, шивашка, кожарска, кожухарска, дървообработваща, хранително - вкусова, стъкларска, порцеланово - фаянсова промишленост и други.
4.2.3. Единично разделение на труда - обосновават се предприятия, цехове, участъци и поделения в определена област.
4.2.4. Функционално разделение на труда - обособяване на определени функции в предприятието и хора, които да ги изпълняват (подготовка на производството (конструкция, технология, организация), снабдяване с материали, производство, реализация, юрист, личен състав, хора за ремонт и други).
4.2.5. Разделение на труда по професии и специалности - професията представлява конкретни знания и умения в дадена област, а чрез специалността стесняваме, но и задълбочаваме знанията и уменията в дадена професия.
4.2.6. Квалификационно разделение на труда - отразява отговорност, сложност, необходими знания и умения за дадена работа.
4.3. Коопериране на труда
4.3.1. Същност - изразява обеденяване на разделения труд в организационни единици като бригада, екип.
4.3.2. Носител на кооперативния труд е всеки човек.
4.3.3. При съвместяване на труда едно лице изпълнява различни трудови дейности.
4.4. Структура на персонала
4.4.1. Същност - относителният дял на отделните видове персонал в общата съвкупност.
4.4.2. Структурата на персонала може да се разглежда по категории, степени на образование, професии и специалности, пол.